„За и против използването на животни за научни цели“ е темата на дебата, който организират младежите от Младежки парламент – Габрово на 24 април, четвъртък, от 16.30 часа. Той ще се проведе в Младежки център – Габрово.

Специални техни гости ще са членове от Клуба по ораторско майсторство в Младежки център – Стара Загора. Те ще се включат в дебата, а освен това ще организират и няколко лекции за подготовка при дебатиране, сценично поведение и реторика.

Темата на дебата е избрана от младежите като реакция на скорошния случай, в който момче и момиче измъчваха и убиваха животни, заснемаха и продаваха тези видеа. Обществото осъди остро действията им, но това провокира младежите да се замислят и за животните, които лабораториите използват за медицински и козметични цели.

Къде е границата? Къде слагаме чертата на това кой вид животно е приемливо да използваме за научни цели и към кой вид животно се привързваме и считаме за член на семейството? Как, ако не с научни експерименти върху животни, може да се развива медицината? Човекът или животното трябва да е на преден план? Как различните законодателства се произнасят за опитите с животни?

Интересно е да чуем и мнението на публиката, която ще може да участва в дебата, а също така и ще влезе в ролята на член от журито – ще може да даде своя глас за по-добре справилия се отбор. Можете да се запишете за участие в дебатиращ отбор в следния линк: Дебат „За или против използването на животни за научни цели“.

Можете да се запишете за обучението в този линк: https://forms.gle/2e7SCVcGx5ssyc2d6 Или да дойдете като публика, без да е нужно да се записвате. Събитието е насочено към младежи от 14 до 29 години.

На 26 и 27 април севлиевци и гостите на града ще преживеят магията на един от най- българските фестивали – „Семе българско“. За неговото единадесето издание организаторите са подготвили пъстра програма, пълна с музика, добро настроение, споделена мъдрост, красота и аромат.  

Фестивалните дни ще ни срещнат с майстори на художествени занаяти от близо и далеч, ще ни потопят в далечните времена на създаването на българската писменост, ще се учим да разчитаме древни тайни и да се вслушваме в гласа на корените си.   

Богатата музикална програма обещава добро настроение, песни и танци, събрали в себе си усещането за България – такава, каквато я носим в сърцата си. Ще тропнем не едно хоро с ансамбъл „Загоре”, ансамбъл „Развитие”, ФТФ „Боженци”, ТК „Хопни ми, тропни ми”, ще притихнем от омаята на космическия глас на Валя Балканска и на неповторимата мелодия на гайдата на Петър Янев, ще се докоснем до таланта на звездната Йорданка Христова, ще приветстваме младите изпълнители от „Upstreem Voices“ и ще се насладим на изпълненията на Йордан Петев от „Гласът на България” + Live band. 

Ще срещнем 11 съвременни будители, сред които: Валя Балканска, Аида Марковска – холистичен и родов терапевт, доц. д-р Катя Узунджалиева – директор на Института по растителни генетични ресурси „К. Малков“ – Садово, основателят на фондация „Искам бебе” – Радина Велчева,  учителя по история от Свиленград – Димитър Гилев, Уста Дарин Божков – трето поколение потомствен дърворезбар, наследник на тревненската резбарска школа, Иван Андонов от „Дар Лимец”, режисьорът – историк Любомир Радев – създател на филмовата поредица „Древната Цивилизация”, Миглена Чаталова – майстор-тъкач от Велико Търново и Христо Иванов – Христо Ашламинатора – инструктор по Природа.  

Ще преживеем емоцията „11 мига от България” с фотоизлобжа на Радослав Първанов. Ще ни посрещнат зони „ДОБРОдарие”, „Родно”, „Харно”, „Китно”, „Ръкотворие” , Фермерски пазар „ОТ БГ” и др. Ще аплодираме участниците в традиционния конкурс „Никой не е по-голям от хляба”. Ще подкрепим благотворителната кампания, насочена към семейни двойки с репродуктивни проблеми от Севлиево и заедно ще случим добро в името на живота. 

А децата ще разгърнат талант в ателиета за рисуване с водната техника „Ебру, за изработка на хвърчила, свещи и Чичкотревичковци, ще месят хляб с „Дар лимец” и още, и още.

На 23 април 1963 г. по двата бряга на река Сивек, ляв приток на Янтра, започва изграждането на музей „Етър“. До втората половина на 70-те години музеят придобива архитектурно-пространствения си облик, с който е известен и до днес.

Каква обаче е била първоначалната идея на основателя на музея Лазар Донков за местоположението му? Отговор на този въпрос дава документ, който се съхранява в научния архив на музея, наречен „Планово задание относно изграждането на парк по поречието на реките Сивека и Манастирска, от с. Етър до с. Водици“. Без да е точно датиран, от него става ясно, че територията, която трябва да обхване бъдещият музей, е доста по-голяма: Паркът ще се разпростре по десния бряг на р. Сивека от с. Трапесковци до моста на река Манастирска (дн. Стражка) от първия мост по шосето за Соколския манастир до дърводелския цех на кооперация „Янтра“.

Неусвоената днес територия, по пътя за Соколския манастир, е трябвало да бъде застроена с павилиони, да бъдат посадени дървета и изградени алеи с цветя. Предвидено и било изграждането на художествено осветление, което вечер да осветява старинните постройки и буйните води на река Стражка.

Автор на текста: Георги Георгиев, уредник в музей „Етър“.